Уинфрид и дъщеря му Инес не се виждат особено често. Той е учител по музика, но след като става ясно, че вече няма на кого да преподава, а и старото му куче умира, решава да изненада дъщеря си с посещение. Това решение обаче се оказва рисковано – дъщеря му живее в Букурещ и се занимава с важни корпоративни стратегии. Фактът, че географски баща и дъщеря се доближават, никак не им помага да се виждат по-често. Освен това Уинфрид е шегаджия и непрекъснато дразни Инес с дребните си смешки, които ѝ пречат в ежедневието и в работните ѝ срещи. Двамата в крайна сметка се скарват и Уинфрид заминава обратно за Германия. Всъщност Инес само така си мисли, защото на негово място идва бляскавият Тони Ердман – алтер егото на баща ѝ. Облечен в костюм, носещ странна перука и ужасни изкуствени зъби, Тони рязко влиза в живота на Инес, представяйки се за житейския учител на нейния изпълнителен директор. В ролята на Тони Уинфрид е много по-смел и успешно се противопоставя на Инес. Всъщност по този начин двамата неусетно се сближават.
„Не съм имала намерение да правя феминистки филм, но и нямам проблем с това определение. Може би хората го „разчитат“ по този начин, защото аз самата съм жена, но не е като да съм целяла стартиране на революция. Целият основен конфликт е между баща и дъщеря, мъж и жена. Бащата никога нямаше да отиде при сина си и да го пита „Щастлив ли си?“. Така че тук той по-скоро се държи консервативно и не е прав. От друга страна обаче, става дума за това да бъдеш човек, което може да се отнася както за една жена, така и за един мъж.“
Марен Аде пред Cinema Scope